„Industry 4.0“ е предназначена да компютъризира производствената сфера. Това означава техническо интегриране на киберфизически системи (CPS) в производството, логистиката и използването на интернет в промишлените процеси. От FANUC сме готови за тази промяна. Непрекъснатият поток от информация е поставен в основата на „индустриалната автоматизация“ много преди появата на Industry 4.0.
„Целта на обединяването в мрежа на машините, системите за съхранение и оборудването е да се получи „интелигентна фабрика“, в която машини с изкуствен интелект обменят информация помежду си независимо, като същевременно постоянно се приспособяват към текущите производствени изисквания. Експертите се надяват да постигнат бързо увеличаване на продуктивността, а оттам и големи икономии на материали и енергия.
Високото ниво на интеграция, безпроблемната комуникация и обединяването в мрежа на средствата за производство са характерни за всички идеи, заложени в Industry 4.0. Въпреки че много модули вече са разработени и са налице, не е възможно да се закупи „Industry 4.0“, защото технологията все още е в идейна фаза.
Доколко тя е само идея? Доколко е реалност?
Във FANUC свързаният в мрежа начин на мислене доведе до разработки, които могат да се интегрират в инфраструктура тип Industry 4.0 или отговарят на основните съвременни изисквания. Например бързи комуникации. Системите на FANUC отдавна разполагат с отделен процесор за работни данни и комуникации. Поддръжката на множество Fieldbus протоколи, гъвкави функции за свързване на ЦПУ и роботи към контролни системи са стандарт и не се налага да бъдат разработвани, поне по мнението на FANUC. Вече съществува изключително функционален програмен интерфейс. Този API (приложен програмен интерфейс) инструмент се предлага както за персонални, така и за вградени компютри. API позволява ефективен обмен на данни между оборудването на FANUC под формата на ЦПУ и други „устройства“.
Матиас Фриц, технически мениджър във FANUC Deutschland GmbH: „Независимо от формата, под която Industry 4.0 намира своя път към производствените цехове, трябва да поддържаме баланс между стандартизираната платформа за управление и индивидуалното приспособяване. FANUC разшири тази стандартизация с новата „концепция за ефективно интегриране“ при всички системи с ЦПУ. Част от тази концепция е създаването на комуникационни процеси и обмен на данни в производството в реално време, където е възможно, и използването на отделни процесори или ЦПУ за целта.“
В допълнение към системите, роботите се превърнаха в основен елемент за приложение на Industry 4.0. Гъвкавостта е неразделна част от характеристиките на роботите. Ако се анализират резултатите на FANUC от собственото производство и решения, внедрени от системни интегратори, тази гъвкавост става очевидна: решенията осигуряват устойчиви периферни устройства и са базирани на „интелигентно въвеждане на данни“ за робота, независимо дали посредством включване на сензори, гъвкави софтуерни модули и „Dual Check Safety“ (DCS) или „Learning Vibration Control“ (LVC). Зрителната технология се оказа изключително гъвкав сензорен инструмент – технология, която FANUC разработва и внедрява вече повече от 25 години.
Доколко производствените данни се обработват сигурно и колко защитени са работните данни ще е ключовият въпрос за производство, обединено в мащабна мрежа. Досега не са известни случаи на вируси или троянски коне, попаднали в системите. Това се дължи на специализираната операционна система.
Роботите са неразделна част от Industry 4.0
Идеята да се гледа на роботизираната технология като на неразделна част от производството не е нова, но въпреки това представлява предизвикателство. Кръстосаните свързвания и управлението през интерфейс са даденост във FANUC, защото тук „индустриалната автоматизация“ формира веригата от системи с ЦПУ на обработващите машини до автоматизацията с роботи. Управлението на роботи през интерфейса на машина с ЦПУ отдавна е престанало да бъде новина, поне във FANUC.
Дали роботите ще могат или ще трябва да извършват всички производствени операции в бъдеще вероятно не е толкова въпрос на време, колкото на финансови средства. В общи линии пълната автоматизация наистина е възможна. По принцип няма значение за робота дали сглобява седалки от плат, или от кожа. Нашите роботи могат да виждат с интегрирано „зрение“ и други сензори и развиват известна чувствителност при допиране, свързване или сглобяване.
Въпросът ще бъде: може ли стратегиите за вземане на решения, които роботът „покорно“ прилага, да бъдат разработени и използвани на разумна цена.
